Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Мениджърите на активи могат да помогнат на обществото

Индустрията за 50 трлн. долара има силата и моралното основание да оформя корпоративните решения

Мениджърите на активи могат да помогнат на обществото

Снимка: Bloomberg

Какво могат да направят мениждърите на активи, за да помогнат по време на пандемия, пита се на страниците на Financial Times Никола Моро, главен изпълнителен директор на HSBC Global Asset Management?

Отговорът е - много. Нашият дълг за подобаваща грижа произтича от управлението на акции и облигации за 50 трилиона долара в публични и непублични компании по целия свят, които от своя страна дават работа, директно или чрез доставчици, на милиони хора. Крайните собственици са майки и татковци, пенсионери, обществени институции и благотворителни организации - същите хора, чийто поминък е под натиск.

Следователно мениджърите на активи имат пълна власт и морална легитимност, за да помогнат за формирането на решения, взети в директорските бордове на компаниите. Как трябва да се използва това влияние? Добро начало са петте искания, изготвени от коалиция, ръководена от Службата на ревизора на Ню Йорк, Domini Impact Investments и Междуверския център за корпоративна отговорност.

Още по темата

Компаниите трябва да направят всичко възможно, за да защитават персонала, да осигуряват отпуск по болест и да дават приоритет на здравето и безопасността. Шефовете трябва да бъдат финансово благоразумни и да плащат на доставчиците. Ако са необходими съкращения, те трябва да се правят внимателно.

В момент на несигурност и напрежение това са правилните неща. Но те имат смисъл и от инвестиционна гледна точка. Възвръщаемостта за акционерите и корпоративната отговорност не са несъвместими. Защо това е така обаче, не винаги се разбира добре.

Голяма част от объркването възниква от нашето възприемане на компаниите като неща. Те са по-скоро мрежа от отношения. Има заинтересовани страни с претенция към активите и паричните потоци - собственици, служители, клиенти и доставчици - както и външни такива като общностите и околната среда.

Когато следователно бързаме да обвиняваме компаниите или да поискаме услуга от тях в криза, трябва да помислим коя от тези заинтересовани страни имаме предвид. Друг проблем е, че всички те са взаимосвързани. Изобилства от непреднамерени последици. Например доставчиците, на които се плаща редовно, могат да загубят желание за иновации.

Взаимодействието между собственици, служители, клиенти и доставчици е също неразбрано. Учебниците често го описват като игра с нулева сума (при която печалбата за едни е загуба за други - бел. прев.) Оферта за Великденска ваканция, която е добра за клиентите, трябва да се финансира чрез по-ниски цени за доставчиците, по-малко заплащане на служителите или по-ниска печалба за акционерите - или и за трите заинтересовани страни.

Този модел подкрепя обвинението, че акционерите отдават по-голямо значение на печалбите, отколкото на служителите. Но тази гледна точка за нулевата сума в една компания е много неподходяща, тъй като не предполага растеж. Обикновено корпоративният пай за разделяне става по-голям. Това означава, че възвръщаемостта за акционерите може да нарасне, дори когато работниците, клиентите, доставчиците и другите заинтересовани страни печелят.

Още по темата

Растежът също е свързан с производителността. Акционерите могат да се възползват, когато компаниите разпределят повече от пая към служителите, защото това може да доведе до по-високи приходи. Когато Хенри Форд удвоил заплатите на работниците си до 5 долара преди повече от 100 години, той с удоволствие открил, че производителността се повишилила с поне една пета.

Нещо повече, щастливите работници са лоялни, намалявайки цената на текучеството във вид на разходи за набиране на персонал и обучение. Физическото и психическото здраве се подобрява, което намалява загубените работни дни. Това обяснява защо заплатите могат да се увеличават, докато общите разходи за служителите спадат - печеливша ситуация едновременно за акционери, персонал, доставчици и клиенти.

С отслабването на глобалния икономически блокаж клиентите отново ще живнат, а компаниите, които се опитваха най-силно да помогнат на своите служители и вериги за доставки, би трябвало да се възстановят най-бързо. Надявам се, че шефовете помнят уроците от кризата и ще продължат да спазват социалните си задължения. Ще бъде удовлетворяващо, ако мениджърите на активи са допринесли за тази промяна в поведението.

Докато икономическият пай не започне да расте отново, моделът с нулева сума остава актуален. Това означава компромиси. Например, тъй като доставчиците все още са уязвими в този критичен етап на кризата - и като се има предвид, че клиентите вече са на колене - акционерите трябва да понесат повече от товара.

Ако това е цена, която си струва да се плати, инвеститорите трябва да се концентрират върху по-дългосрочните резултати. И това, което има значение в момента, е абсолютната, а не относителната възвръщаемост. Състоянието трябва да бъде натрупано отново. Мениджърите на активи и техните клиенти трябва да се притесняват само за краткосрочните рейтинги, когато възможно най-много компании - и обществата, в които те оперират - процъфтяват отново.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Brexit не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи