Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Над 2 пъти се увеличава делът на хората, които не могат да си плащат дълговете

Коронакризата засяга всички сектори от икономиката, но фирмите трябва да направят всичко възможно да задържат служителите си, казва експерт

Над 2 пъти се увеличава делът на хората, които не могат да си плащат дълговете

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Над два пъти се е увеличил делът на хората, които не могат да плащат задълженията си, към месец ноември в сравнение с февруари т.г., показват данни на компанията за събиране на вземания Фронтекс, представени по време на онлайн събитие днес.

Към ноември 34% от длъжниците съобщават, че не могат да изплащат кредитите си заради загуба на доходи спрямо 15% към февруари 2020 г., съобщи изпълнителният директор на компанията Лилия Димитрова.

Делът на хората, които не искат да плащат дълговете си, макар и да имат възможност, се увеличава до 18% към ноември от 12% през февруари, сочат още данните на компанията. Ръстът се дължи на общата несигурност, заради което хората бавят вноски. 

Компанията изчислява, че за всеки нов регистриран случай на коронавирус плащанията по кредити намаляват със 75 лева около 10 дни след обявяването на конкретния случай. Това означава, че ако преди 10 дни има 1 000 регистрирани случая на заразени, то днес плащанията намаляват със 75 хил. лева. 

Статистиката на Фронтекс сочи, че средният размер на дълга за страната е 2 218 лева, като основно се касае за необезпечени вземания. Най-висок е средният размер на неизплатените задължения във Варна – 3 200 лева. Ниски са дълговете във Враца и Монтана, но там броят на длъжниците е голям предвид тежката икономическа обстановка в Северозападна България, допълни Димитрова.

Потребителите най-често задлъжняват към банки, това е тенденция, която се наблюдава от години, подчерта тя. В годините след предишната криза хората подобриха досиетата и кредитния си рейтинг, заради което получават повече и по-големи кредити, посочи тя.

Още по темата
Други кредитори, които събират просрочени задължения, са микрокредитиращите компании, или т.нар. бързи кредити, обясни Лилия Димитрова. Те са част от екосистемата и кредитират хората, които не могат да минат кредитните оценки на банките или не могат да чакат процедурите.

Други чести клиенти на компаниите за събиране на вземания са телекомите, каза още тя. Много рядко се търси помощ за събиране на вземания по лизинги и застраховки, но в тези браншове фирмите сравнително бързо изземват активите, а това покрива значителна част от кредита и остатъкът е пренебрежимо малък, обясни още тя.

Що се отнася до задлъжнялостта на бизнеса, Лилия Димитрова посочи, че намалените приходи и печалби и задържането на служителите ще са сред основните предизвикателства пред фирмите. Тя подчерта, че всички сектори са засегнати от коронакризата и това се вижда на пазара на труда.

По думите и бизнесът трябва да се опита максимално да задържи служителите си, да направи всичко възможно да остави хората на работа дори при намалено работно време или заплати, защото това ще подкрепи икономиката като цяло – ще има по-ниска безработица, ще има по-голямо потребление и машината ще се завърти по-лесно.

Като препоръка към хората тя посочи, че трябва да имат визия как ще платят кредитите си за 6 месеца напред, като преразпределят сигурния си доход, както и да намерят начин да получат приходи от другаде, например като намерят друга работа без оглед на позицията максимално бързо. Ако все пак се стигне до загуба на доход и невъзможност да се плаща, Димитрова посочва, че хората трябва да се свържат с кредиторите си и да договорят отсрочки. 

По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Бюджет и финанси
Обезценките за кредитен риск оказват натиск върху доходността и капитала на банките