Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Пред прага на ERM II – дискусиите за и против се разгорещяват

Според Петър Чобанов дори желанието ни за присъединяване не носи ползи, докато за Георги Ангелов суап линията вкарва България в елитен клуб

Пред прага на ERM II – дискусиите за и против се разгорещяват

Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

Две събития от последните седмици – едното в Карлсруе, Германия, а другото – в София, може да пренаредят икономическото развитие на България за следващите години, ако не и десетилетия. И двете са свързани с подновените на 10 април усилия на страната ни да се присъедини към ERM II - чакалнята на еврозоната, с надеждата за по-лесен достъп до финансова помощ в рамките на причинената от коронавируса криза.

Става дума за решението на конституционния съд на Германия в Карслруе, с което част от политиките на Европейската централна банка бяха обявени за противоконституционни, както и за последните стъпки пред капитализацията на Първа инвестиционна банка – последното препятствие пред влизането на страната ни в механизма.

„Решението на Конституционния съд в Германия дава подобна опция (за очертаване на ясната граница на действие на отделните институции по отношение на осигуряването на финансова и икономическа стабилност) и призовава ЕЦБ да преосмисли ключови свои програми, като докаже, че не навлиза в полето на действие на икономическата и фискалната политика. Това е знак колко нереалистични са очакванията на тези, които смятат, че ЕЦБ трябва безотказно и в много големи обеми да изкупува правителствен дълг“, казва в интервю за „Банкер“ бившият финансов министър Петър Чобанов, считан за един от скептично настроените за приемането на еврото.

Още по темата

Чобанов коментира тезата на правителството, че присъединяването на страната към ERM II и банковия съюз може да е инструмент за по-бързо излизане от кризата, пояснявайки, че липсва отговор на въпроса кои ще са тези инструменти, които ще са достъпни за страната ни след присъединяването към тези механизми, а няма да са достъпни при оставане извън тях. „Пакетирането“ ни с държави в сериозна криза трудно може да доведе до по-бързо възстановяване. След повторното акцентиране върху намеренията за присъединяване доходността по нашите ДЦК на международните пазари се покачва, особено по дългосрочните, което прави дълга ни по-неизгоден и по-малко търсен. Следователно желанието за присъединяване дори и в това отношение не ни носи ползи“, казва той.

Точно на противоположното мнение е старши икономистът на „Отворено общество“ Георги Ангелов. В свой коментар за „24 часа“ той твърди, че суап линията между БНБ и ЕЦБ „вкарва България в елитния клуб на световните финанси“.

„Големите централни банки изключително много внимават на кого дават достъп до валутна ликвидност. Необходимо е голямо доверие, за да се получи достъп до суап линия в голяма световна валута. Затова суап линии получава най-вече богати и развити държави, като Канада, Швейцария, Япония, Великобритания, Швеция, Дания или Нова Зеландия. Много рядко достъп до суап линии имат други страни – по изключение САЩ са предоставили суап линия на Мексико, които са им съсед и важен търговски партньор, както и на Южна Корея“, казва той.

От началото на кризата с коронавируса ЕЦБ предостави суап линии на Дания, Хърватия и България.

Според Ангелов това е показател за изключително високо доверие към България и към БНБ. В прессъобщенията на ЕЦБ изрично е спомената чакалнята на еврозоната, отбелязва икономистът, което според него значи, че България започва да получава ползи от чакалнята на еврозоната, още преди да е влязла вътре.

Ангелов допуска, че влизането в ERM II може да бъде подкрепено като консенсусен вариант както от противниците, така и от привържениците на еврото с аргумента, че вътре може да се проведе „спокоен и задълбочен дебат, и то с аргументи, а не само с истерии и фалшиви новини“.

На този фон заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис обяви пред БНР, че „България може да се присъедини към „чакалнята на еврозоната“ през юли, ако изпълни и последното условие за това. По думите му „в България остава укрепването на капитала на една банка, което се надявам, че ще се случи скоро".

Дни по-рано ПИБ обяви, че търговията с правата за увеличението на капитала ѝ започва на 15 май. В съобщението банката уведомява инвеститорите за началото на публично предлагане на до 40 млн. броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на един глас. Предвижда се те да бъдат издадени в резултат на увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка” АД от 110 млн. лева до 150 млн. лева.

България се опитва да се присъедини към валутната зона от 2016 г., за да повиши жизнения стандарт и да избегне отпадането си настрана при вземането на важни решения на блока. След много неуспехи в началото на тази година централната банка даде сигнал, че присъединяването към ERM-II може да се забави до 2021 г., тъй като разпространението на вируса забавя икономиките в цяла Европа. По-късно обаче премиерът Бойко Борисов анонсира обратен курс и обяви „бързо наваксване“.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Европа
Европейските борси изпратиха смесена сесия