Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини и анализи

Моравенов: Ниската ликвидност на БФБ не е оправдание за дългосрочните инвеститори

Банките изчерпват своята роля в кризата и българският бизнес има нужда от дялово финансиране, категоричен е директорът на БФБ

Моравенов: Ниската ликвидност на БФБ не е оправдание за дългосрочните инвеститори

Маню Моравенов. Снимка: БФБ - София

В тези трудни и сложни времена, в които е почти невъзможно да се прогнозира реалното въздействие на пандемията върху бизнеса, е много важно да се работи по всички направления за подпомагането на бизнеса. Капиталовият пазар има ключова роля, защото банките вече изчерпват своята роля. Около това мнение се обединиха участниците по време на финансов форум, организиран от списание "Мениджър".

„Важно да има добри банкови стимули, но в крайна сметка това е заемен капитал и той трябва да се връща, а банките не могат да финансират до безкрайност. В един момент има нужда от дялово инвестиране и Българска фондова борса работи изключително много за директен достъп на бизнеса до пазара с партньорство с ключови институции с достъп до капитали, които могат да дадат тласък на българския бизнес“, коментира изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов.

Друг участник във форума - Радосвет Радев, председател на Българска стопанска камара, обясни, че проблемът в тази криза е, че фирмите не искат дълг, а помощ. По-голяма роля могат да играят грантовите схеми и други инструменти. С други думи, според него трябва ликвидна подкрепа, а не банково финансиране.

По думите му единствената мярка за малки и средни предприятия в тази криза беше в размер на 215 млн. лв. „Останалите "легенди" за мярката 60/40 не са подкрепа за бизнеса, а подкрепа за пролетариата. Те подкрепят заетостта, не бизнеса“, заяви Радев.

Още по темата

В същото време остават усвоени само една малка част от средствата по програма на Българската банка за развитие.

„Банките търсят жизнеспособни фирми, които дори в една такава криза ще оцелеят. Другите трудно ще получат финансиране, затова е нужно да преосмислят своя бизнес модел“, обясни причината за това изпълнителният директор на ББР Живко Тодоров.

Ролята на банките се изчерпва

Банките са преосмислили грешките си от предишната финансова криза и сега имат различен подход, смята Маню Моравенов. Но днес това не е достатъчно.

„България като част от континентална Европа се финансира традиционно през банки. При предишната криза в началото на 2009 г. банките реагираха изключително агресивно. Тогава те спряха рязко каквото и да било кредитиране, не подадоха ръка на своите кредитополучатели, за да им помогнат да излязат от тази криза. Опитваха се да си съберат кредити, влезнаха в една битка, от която никой не излезе печеливш.

Сега банките доста са се поучили и подават ръка на своите кредитополучатели. Но трябва да се обърне внимание, че освен дългово финансиране има и други възможности. Сегашната криза има силно психическо влияние, няма как да не доведе до тежка ситуация за бизнеса. Но в такива ситуации винаги има възможности, като преструктурирания, вливания и сливания с други компании. Тепърва предстои да наблюдаваме подобни неща, прогнозира Моравенов.

По думите му тук идва ролята на фондовата борса, независимо, че не е толкова ликвидна, защото при дългосрочни инвестиции ликвидността не е толкова важна. Важно е една компания да може да нарасне, да достигне по-голям мащаб, за да бъде влята в друга и т.н., даде пример той. 

Още по темата

Моравенов заяви, че има търсене на листнати компании на борсата, които могат да бъдат двойно листнати на чужди пазари. За него има огромен потенциал в разработването на капиталови инструменти в най-различни форми.

Един от тях е сегментът на дребните инвеститори. „В България не е разработен ритейл сектора на капиталовите пазари. Има хора с добри доходи и спестявания, а на нашата борса достъпът е доста по-труден. Тук е ролята на финансовите посредници, които трябва да достигнат до своите клиенти“, категоричен беше той.

Друга възможност е beam пазара, през който малки компании могат да набират до 3 млн. лв. без проспекти, без одобрения от КФН. Той има потенциал да замести рисковите инвестиции, които са силно регулирани и са непосилни за мащабите на по-малките компании. Моравенов обясни, че тези инвестиции са свързани с по-големи разходи, които само големите могат да си позволят, а малките пазари страдат.

„Трябва да се намери баланс между частния капитал и борсата - тези две екосистеми могат да работят заедно с връзка помежду си и БФБ работи активно в тази посока“, заяви Моравенов. Той изтъкна, че ниската ликвидност не е оправдание да не се работи в тази посока, тъй като институционалните инвеститори, каквито са пенсионните фондове, например, не се нуждаят от текуща ликвидност. Те търсят дългосрочна доходност.

„На българския бизнес и 50 млрд. кредити да му отпуснеш, той не може да ги поеме, защото една компания не може да е свръхзадлъжняла. На капиталовите пазари инвеститорите очакват компанията да расте, да спечелят от цената на акциите, да излязат на по-голяма борса", даде примери Моравенов, според когото именно този тип инвеститори трябва да помогнат на българския бизнес.

„Вместо да се налагат неработещи регулации, трябва да има нормален диалог между институциите и бизнеса. Правим всичко възможно да популяризираме финансирането през капиталовия пазар, защото в България тази познаваемост е много ниска. За възможностите за инвестиции трябва да се говори още на ниво средно училище. Университетите имат голям научен потенциал за това“, призова директорът на БФБ.

Като друга примерна възможност той даде IPO фондовете, които да са подпомогнати на ниво държавни финанси или с институционални пари, които да генерират средства за малките компании на пазара за растеж или на публичните пазари.

Моравенов даде пример и с краудфъндинга – той работи най-добре, от една страна, с добре представена маркетингово компания и от друга страна, винаги застава поне една сериозна финансова институция, която влиза с определена инвестиция. “Така се увличат останалите инвеститори и се акумулира по-голям мащаб инвестиции“, категоричен беше Моравенов.

„Да, капиталовият пазар определено трябва да играе ключова роля, когато говорим за финансиране и той има такива възможности. Ако разширим границите, БФБ може да е трамплин към достъпа до по-големите пари чрез комуникациите и връзките си с по-големите регионални пазари. Важно е да се знае, че банките и борсата съществуват заради предприемачите, а не предприемачите заради тях“, заяви той.

По статията работиха: автор Веселина Василева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Новини и анализи
SOFIX записа шеста поредна печеливша сесия